Варненското село Крумово се намира на територията на община Аксаково, като от морската ни столица го дели разстояние от 49 км. Въпреки това много туристи идват точно до селото, в което местната културна забележителност е православният храм Света Марина. Релефът тук е изключително разнообразен и преобладават красивите гористи местности. Умерено – континенталният климат предполага мека есен и сухо и горещо лято, което е така типично за почти всички градове и села в близост до морето. За сметка на това в разгара на зимата е доста студено, а пролетта е хладна. Преобладават обилните валежи от сняг, които все пак не се усещат така осезаемо като в други краища на страната. Средната стойност на надморската височина е приблизително 280 метра, а броят на населението е сравнително малък. Последните преброявания показват, че не повече от 150 човека живеят в селото. Кумлуджа е старото име на мястото, което в буквален превод от турски означава „песъчливо място“.
През 1884-та година селото официално се прекръства на Крумово в чест на един от най-успешните български владетели – кан Крум. Той разгромява император Никифор при Върбишкия проход и според легендите прави чаша от черепа му, с която вдига наздравица за победата над византийците. Освен храмът Света Марина, друга местна забележителност е читалището с прилежащата към него библиотека. Кметството и лекарският кабинет са други важни обществени места, а за разходки и развлечение може да се използва местният парк. Към момента няма яснота дали е изграден местен клуб на пенсионера, но със сигурност такъв проект е заложен в програмата на общината. Околните пътища са в отлично състояние, а самото село се намира само на два км от пътя Добрич – Варна. Има осигурен автобусен и редовен транспорт до близките села, а селото разполага с отлично електрифициране и водоснабдяване. Макар и семействата от Англия да са няколко със закупени тук имоти, само едно от тях по последни данни е решило да пребивава на територията на селото за постоянно. Основен поминък на местните хора остават двата отрасъла в лицето на растениевъдството и животновъдството. Пшеница, ечемик, слънчоглед и ръж са сред най-отглежданите култури, благоприятствани от климатичните условия.
В чест на загиналите по време на войните за национално обединение, в централната част на Крумово има издигнат монумент. Любопитен за отбелязване е периодът, свързан с построяването на паметника. През 1933-та година действащият тогава кмет си позволява да похарчи част от общинските пари и прави покупка на няколко билета от лотарията. Те остават некупени от местните и за щастие един от тях се оказва този с голямата печалба. Вместо да ги похарчи за лични изгоди и облаги, кметът взима решение да използва готовите средства за строеж на монумента. Тридесет метра е общата стойност на височината, на която се издига паметникът. Той е окончателно завършен и открит през 1937-ма. Основата на монумента е чешма под формата на глава от лъв, а над лъвската глава има монтиран постамент. На върха на постамента ясно личи фигурата на войник от българската армия. Този войник се взира напред в далечината и е направен в естествен ръст.